Институтът за енергийни изследвания Rystad Energy очаква целите на ЕС за производство на слънчева и вятърна енергия за 2030 г. да бъдат надхвърлени.
След като преживяха сътресенията на европейските енергийни пазари през 2022 г., правителствата започват да се съсредоточават върху посрещането на дългосрочни енергийни нужди по устойчив и сигурен начин. Очаква се, че производството на електроенергия от възобновяеми източници определено ще нарасне експоненциално, но високите дялове на производството на слънчева и вятърна енергия все още имат проблеми за решаване, като например необходимостта да се справят с диспечирането на мрежата и баланса, причинен от внезапното увеличение на сезонното търсене.
През 2022 г., повлияни от прекъсването на руския газопровод за природен газ към Европа, спирането на френската ядрена енергия и ниското производство на водноелектрическа енергия в Европа, цените на електричеството в Европа достигнаха свръхвисоко ниво от над 700 евро за мегаватчас. Това накара правителствата по света да пожертват устойчивото развитие и да се обърнат отново към въглищата за производство на електроенергия, за да осигурят енергийна сигурност. Данните показват, че европейското производство на електроенергия от въглища се е увеличило с 5% през 2022 г. в сравнение със същия период на миналата година.
Европейската енергийна криза обаче предоставя и възможност за разработване на нови норми. Да вземем за пример плана REPowerEU на Европейския съюз, който увеличава целта за производство на електроенергия от възобновяеми източници от 40% на 45% от общото производство на електроенергия през 2030 г. Изграждането на повече капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници ще помогне за ускоряване на целта на ЕС за въглеродна неутралност, като същевременно намали зависимостта от вносни горива. До края на тази година Rystad Energy очаква ЕС да достигне 211 GW инсталиран слънчев фотоволтаичен капацитет и 214 GW вятърен капацитет. Производството на вятърна и слънчева енергия ще представлява 31% от производството на електроенергия в ЕС, а общото производство на електроенергия в ЕС се очаква да достигне 3019 тераватчаса (TWh) през 2023 г.
Освен това изравнената цена на електроенергия (LCOE) за слънчева фотоволтаична и вятърна енергия на сушата в Европа е паднала до около 50 евро за MWh, половината от LCOE на природен газ и енергия от въглища. От икономическа гледна точка е по-икономично да се изградят нови слънчеви и вятърни електроцентрали, отколкото да продължите да използвате съществуващи електроцентрали на природен газ.
Изчислено е, че до 2030 г. инсталираният капацитет за производство на слънчева фотоволтаична енергия ще достигне 490 GW, а инсталираният капацитет на вятърна енергия ще достигне 375 GW. Дотогава производството на вятърна и слънчева енергия ще представлява 53% от общото производство на електроенергия в ЕС, надхвърляйки целта от 45%, предложена от REPowerEU.
Разбира се, новоинсталираният капацитет за производство на електроенергия от възобновяеми източници трябва не само да замени част от производството на енергия от изкопаеми горива, но също така трябва да може да отговори на очакваното ново търсене на електроенергия. Търсенето на електроенергия се очаква да нараства със сложен годишен темп на растеж (CAGR) от 2% през следващите 30 години.
В същото време производственият капацитет с възможност за диспечиране е от решаващо значение за осигуряване на дългосрочни надеждни енергийни системи и за балансиране и поддържане на променливия характер на слънчевото и вятърното производство. До известна степен системите за съхранение на енергия от батерии (BESS) могат да осигурят тази възможност за балансиране, но развитието на технологията за съхранение на енергия от батерии трябва да бъде подобрено, за да стане по-конкурентно в цените. Тъй като текущата средна нормализирана цена за съхранение на енергия (LCOS) на MWh е €135, което е по-скъпо от съществуващите газови електроцентрали.
Изчислено е, че инсталираният капацитет на BESS се очаква да се увеличи до 55 GW до 2030 г. и 418 GW до 2050 г. Въпреки това, съхранението на батерии на тези мощности все още не може да отговори на всички очаквани изисквания на този процес. Следователно то ще бъде допълнено и от производство на природен газ, особено през зимния период в Европа, когато търсенето на енергия е високо. В резултат на това тези електроцентрали ще трябва да получават субсидии за капацитет, за да продължат да функционират въпреки ниските нива на използване за производство на природен газ, и също така ще трябва да продължат да използват подземни съоръжения за съхранение на газ, за да отговорят на сезонното търсене.