Последните статистически данни, публикувани от Гърция, показват инсталираната слънчева мощност от 792 MW през 2021 г. Но страната също така обяви планове да отложи прекратяването на въглищата-до 2028 г.
Само тази седмица гръцкият премиер Кириакос Мицотакис присъства на пускането на слънчева мрежа с мощност 204 MW, най-големият фотоволтаичен проект в страната. Но той също така разкри лошите новини, че Гърция няма да прекрати производството на електроенергия от въглища{1}}до 2028 г.
Гръцкият национален регулатор на възобновяемата енергия, Dapeep (Организация за оператори на възобновяема енергия и гаранция за произход), публикува статистически данни за страната за 2021 г. Докладът му обаче не обхваща нетните системи за измерване, а само брои слънчевите решетки, които вече са свързани към мрежата, не тези, които са инсталирани, но чакат да бъдат свързани към мрежата.
Гърция инсталира 792 MW нов фотоволтаичен капацитет миналата година, според Hellenic Photovoltaic Business Association (Helapco). Те включват 384 MW свързан към мрежата слънчев капацитет, 38 MW нетни системи за измерване, свързани към континентални или островни мрежи, и 370 MW нови фотоволтаични проекти, които бяха инсталирани в края на миналата година, но няма да бъдат въведени онлайн до тази година.
Този проблем не е нов. Същият проблем възникна през 2020 г., включвайки слънчеви проекти под 500 kW, ползващи се със стабилна захранвана-тарифа (FIT). Ако тези проекти не успеят да се свържат към мрежата навреме, те ще загубят подкрепата за субсидии. Въпреки това, много проекти са готови за свързване към мрежата, но местната мрежа често е бавна за обработка на притока на приложения за свързване към мрежата, което води до възможността някои от тях да загубят своята стабилна субсидия за FIT.
Следователно правителството позволява на тези проекти да продължат да се ползват от FIT, стига да бъдат напълно инсталирани в рамките на крайния срок и след това да бъдат свързани към мрежата по-късно.
През 2020 г. Гърция инсталира 913 MW нов фотоволтаичен капацитет. Понастоящем слънчевите проекти до 500 kW не се изискват за участие в конкурентен търг в Гърция и могат да изискват стабилна цена на електроенергията от €65,74 ($71,43)/MWh, стига инсталацията да бъде завършена до края на август 2022 г.
Dapeep разкри, че Гърция е свързала 3,66 GW наземни{2}}соларни ферми и 375 MW фотоволтаични системи на покрива към мрежата до края на 2021 г. Тези цифри не включват нетни измервателни масиви. Dapeep каза също, че Гърция има излишък от около 250 милиона долара в своя фонд за възобновяема енергия към декември 2021 г. и очаква излишъкът да достигне 2,45 милиарда долара до декември 2022 г.
Според Helapco, кумулативният нетен измерван капацитет на Гърция е 89 MW. Доста впечатляващо е, че 98 процента от инсталациите за нетно измерване миналата година са били търговски системи.
Правителството направи някои промени в политиката преди няколко месеца, за да подкрепи нетното измерване. Успехът на тези мерки обаче се отразява само в системите, инсталирани тази година.
Тази седмица Мисотакис откри най-големия фотоволтаичен проект в Гърция във въгледобивния град Козани. През април 2019 г. проектът 204 MW беше успешно възложен на първия в страната съвместен конкурс за слънчева и вятърна енергия.
Германската Juwi Group спечели първата част от проекта, 139,24 MW електроенергия, при субсидирана цена на електроенергията от EUR 0.05446/kWh. Два по-малки проектни блока (съответно 27,68 MW и 37,37 MW) получиха субсидирана цена на електроенергията от 0,06472 EUR/kWh. Проектът с мощност 204 MW по-късно беше продаден на базираната в Атина-Hellenic Petroleum и е част от целта на Гърция за инсталиране на 3 GW слънчева енергия в регионите на лигнитни въглища в страната. Според Juwi това е най-големият двуфазен соларен парк в Европа и най-голямата слънчева ферма{13}}за комунални услуги в Югоизточна Европа.
Забавяне на постепенното спиране на производството на електроенергия от въглища{0}}
Мисотакис обаче донесе и лоши новини тази седмица. Той разкри, че Гърция ще отложи постепенното{0}}преустановяване на производството на електроенергия от въглища-до 2028 г. и планира да увеличи добива на лигнитни въглища с 50 процента. Гръцкият премиер каза, че тези действия не представляват промяна в енергийната политика и настоя, че Гърция ще остане ангажирана с преход към зелена енергия.
Неотдавнашната подкрепа за лигнитните въглища идва в отговор на войната в Украйна и усилията за намаляване на зависимостта от руския газ. Мисотакис каза, че решението е временна мярка и не е оказало въздействие върху климата и целите за нетни{0}}нулеви емисии на Гърция.
През септември 2019 г. гръцкото правителство заяви, че постепенно ще премахне въглищата от своя микс от електроенергия до 2028 г. Но няколко събития оттогава доведоха това до 2025 г. Тази седмица-поетапното извеждане на лигнитните въглища беше отложено отново за 2028 г. .
Има много фактори, които влияят на времето за постепенно{0}}преустановяване на производството на електроенергия с въглища-в Гърция, включително цената на природния газ, цената на въглеродните емисии, скоростта, с която Гърция разработва нови възобновяеми енергийни източници капацитет за производство на електроенергия, нови електрически междусистемни връзки и мандати на политиката на ЕС.
Гръцкото министерство на околната среда и енергетиката заяви, че скоро ще бъде представен нов законопроект, който ще позволи по-бързо лицензиране на политиките за възобновяема енергия и за съхранение на енергия. Новият законопроект ще бъде второто основно преразглеждане на енергийната политика в Гърция след въвеждането на първия политически пакет през 2020 г. Но с течение на времето времето за Гърция изтичаше.